Language iconEnglish

ИНСТИТУТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПУБЛИЧНАТА СРЕДА

Следвайте ни:
facebook twitter youtube rss
РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ КОНТАКТИ
slide

Отворен парламент е онлайн платформа за независим анализ на данни за дейността на народните представители и законодателния процес. Блогът е независима онлайн медия, предоставяща информация за работата на властите в страната, разследвания на институционални злоупотреби и защитаваща публичния интерес.

slide

Аз гласувам е интерактивен инструмент, който разяснява на гласоподавателите правата и задълженията им, изборните процедури - крайни срокове, отговорни институции, подаване на жалби и сигнали.

slide

Закрила - онлайн инструмент, представящ систематизирана институционална информация за бежанците в България.

slide

За честни избори - “crowdsourcing” инструмент, представящ карта на нарушенията в изборния процес в България, базиран на платформата Ушахиди, който стартира работа за президентските и местните избори през 2011 г.

slide

Платформата Избирателите предоставя на потребителите механизъм за съчетаване на изборни и социално-демографски данни за населението в страната.

ВИДЕО

ИНТЕРНЕТ ПРОЕКТИ

НОВИНИ

Позиция на Институт за развитие на публичната среда във връзка с промените на Изборния кодекс, засягащи преференциалното гласуване

article image

Въвеждането на преференциално гласуване като елемент от Изборния кодекс от 2014 г., създаде възможност българските граждани да изразят предпочитания не само към партията, но и към конкретната личност - кандидат, който да ги представлява. Тази промяна на изборните правила целеше да отговори на обществените очаквания за по-силно въздействие на гражданите върху изборния процес.  

От анализа на данните от предходни избори се вижда тенденция към повишаване интереса и употребата на преференции.

На изборите за членове на Европейския парламент през 2014 г. - първите избори, на които българските граждани можеха да гласуват преференциално, действителните гласове с отбелязано предпочитание са над 580 хиляди или около 26%. По време на парламентарните избори същата година, възползвалите се от тази възможност нарастват на 1.1 млн. или около 35% от действителните гласове. На последните парламентарни избори през 2017 г. над 1.2 милиона от гласувалите са използвали преференция (около 37%).

Въпреки това, в бърз порядък, на 13 и 14 февруари, първо на заседание на правната комисия към Народното събрание, а след това и на пленарно заседание, мнозинството от депутатите подкрепи промяна в Изборния кодекс, с която на практика се неутрализира възможността избирателите да излъчат предпочитан от тях кандидат. Въведено бе изискването пренареждането на партийна листа да бъде възможно само ако получените от кандидат гласове са не по-малко от съответната избирателна квота - общинска, районна или национална, в зависимост от типа избори. Тази промяна идва на мястото на  съществуващата досега бариера от 5% за избори за членове на Европейския парламент и 7% за парламентарни избори и избор на общински съветници. При сравнение на минималния брой гласове, необходими за разместването на листите на партиите и коалициите според досега действащите и новоприетите правила, се вижда неколкократно увеличение.

Посочените по-горе данни, ни дават основание да твърдим, че поредните промени в Изборния кодекс, направени няколко месеца преди изборите, целят да ограничат, а не да овластят гражданите в изборния процес.

Притеснителна е лекотата, с която се консолидира мнозинство за приемане на промени, ощетяващи избирателя, без да са налице основателни аргументи за това.

Като застъпник за свободни и честни избори, Институт за развитие на публичната среда трайно популяризира и защитава разширяването на правата на гражданите при избора им на политическо представителство. Призоваваме всички заинтересовани да подкрепят позицията ни за преразглеждане на приетите на 14 февруари 2019 г. от Народното събрание промени в Изборния кодекс, които обезсмислят преференциалното гласуване и практически премахват мажоритарния елемент в изборите. Позицията ни ще бъде изпратена до всички институции, имащи отношение към организацията и провеждането на изборите.