/>
Language iconEnglish

ИНСТИТУТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПУБЛИЧНАТА СРЕДА

Следвайте ни:
facebook twitter youtube rss
РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ КОНТАКТИ
slide

Отворен парламент е онлайн платформа за независим анализ на данни за дейността на народните представители и законодателния процес. Блогът е независима онлайн медия, предоставяща информация за работата на властите в страната, разследвания на институционални злоупотреби и защитаваща публичния интерес.

slide

Аз гласувам е интерактивен инструмент, който разяснява на гласоподавателите правата и задълженията им, изборните процедури - крайни срокове, отговорни институции, подаване на жалби и сигнали.

slide

Закрила - онлайн инструмент, представящ систематизирана институционална информация за бежанците в България.

slide

За честни избори - “crowdsourcing” инструмент, представящ карта на нарушенията в изборния процес в България, базиран на платформата Ушахиди, който стартира работа за президентските и местните избори през 2011 г.

slide

Платформата Избирателите предоставя на потребителите механизъм за съчетаване на изборни и социално-демографски данни за населението в страната.

ВИДЕО

ИНТЕРНЕТ ПРОЕКТИ

ИРПС В МЕДИИТЕ

Св. Георгиев за БТА: Най-поразена от институционалния сблъсък е безспорно съдебната система

article image

Съдебната система през последните години е подлагана на два вида натиск - натиск от страна на ЕК и натиск от страна на изпълнителната власт, коментира експертът. Не е тайна, че общата резултатност на полаганите усилия в сферата на борбата с корупцията и организираната престъпност за ЕК, в крайна  сметка зависи от влезлите в сила присъди по делата от обществен интерес и то най-вече срещу лица от високите етажи на властта, посочи той. Това обаче поражда два основни въпроса - за неправомерния публичен натиск от страна на изпълнителната власт, преди всичко върху съдиите, и за спазването на човешките права, каза Георгиев.
Според Института за развитие на публичната среда независимата и реформирана съдебна система трябва да отговаря на установените водещи международни стандарти. Това означава съдебна система, в която въпросите за назначаването и кариерното развитие на магистратите и отчетността и прозрачността в тяхната работа са решени и е гарантирано общественото доверие в почтеността на магистратите. Това е съдебна система, която съдържа необходимите законови и институционални механизми, позволяващи на магистратите да изпълняват задълженията си, ръководейки се от принципите за независимост, безпристрастност, почтеност, равенство, коректност, компетентност и трудолюбие, посочи експертът. Смятам, че преобладаващата част от магистратите изпълняват безпристрастно и почтено своите задължения. Според нас проблемът е друг - в България има само външна оценка за полаганите усилия в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията. Това е оценката на ЕК, каза Георгиев. Според него в България всеки доклад на ЕК се очаква като "присъда по дело с обществен интерес". След това констатациите и оценките от европейските доклади се използват преди всичко за междупартийни битки, коментира Георгиев.


Вътрешна - национална оценка, с която да е запознато обществото, за ситуацията с реформата на съдебната система и противодействието на корупцията, не се дава от никоя от българските институции. Става въпрос за безпристрастна, професионална и обективна оценка, около която да се центрират полаганите усилия и да се изгражда консенсус. Наложително е да започне обществен дебат за това работи ли избраният подход за изпълнение на показателите от механизма и какъв допълнителен вътрешен ресурс трябва да мобилизират институциите, за да се справят с изискванията на механизма за "активни, координирани и системни действия", каквито очаква ЕК от нас, заяви Станислав Георгиев.

Въпрос: Как Висшият съдебен съвет изпълнява мерките за борба с корупцията и реформа в съдебната система и какво установи в вашето изследване?

В рамките на съдебната система ВСС има най-голяма отговорност за изпълнение на мерките по прилагането на Механизма за сътрудничество и подкрепа на Европейската комисия в сферата на реформа на съдебната система и противодействие на корупцията. От общо 62 мерки, за чието приложение е отговорна самостоятелно съдебната система, 38 са отговорност само на ВСС и Инспектората към ВСС.


Нашият мониторинг установи, че ВСС и Инспекторатът към ВСС изпълняват мерките в много висока степен. Предвидените доклади са написани, анализите са направени, контролните механизми за борба с корупцията са заложени, обученията на магистрати са организирани и проведени. Докладът, който ще представим в понеделник пред представители на ВСС, Инспектората към ВСС, организациите на магистратите и медиите, описва подробно изпълнението на всяка една от мерките и дава препоръки за подобряване на дейността. Въпреки това обаче, докладите на ЕК продължават да отчитат, че най-слабо е развитието при съдебната власт, от която в крайна сметка зависи общата резултатност на полаганите усилия. Това поражда въпроса за ефективността на действията, прилагани от институциите.

Въпрос: Достатъчно прозрачна ли е работата на ВСС и има ли още работа в тази насока?
През 2006 г. Институтът за развитие на публичната среда осъществи граждански мониторинг върху дейността на ВСС за изпълнението на Програмата за борба с корупцията в съдебната система. За тези 5 години нивото на прозрачност в дейността на ВСС се е повишило. Например - от септември 2009 г. ВСС публикува стенограмите от заседанията на Съвета.


Същевременно трябва да отбележим, че има още много какво да се направи по отношение на прозрачността и отчетността. На първо място, смятаме, че е дошло време дейността на постоянните комисии към ВСС да стане по-достъпна и открита. В постоянните комисии към ВСС е истинският дебат и тук се подготвят проектите на решения. Дневният ред на заседанията на тези комисии и важните проекти на решения трябва да се публикуват на електронната страница на ВСС и да се провеждат открити заседания, с някаква установена ритмичност.


Комисията за професионална етика и превенция на корупцията периодично да публикува информация за своята практика и то по отделни казуси - особено такива, които са привлекли общественото внимание. Това ще даде по-голяма яснота за прилаганите процедури и конкретни аргументи, въз основа на които се преценява, дали да бъде направено предложение за образуване на дисциплинарно производство или не. Така магистратската общност и гражданите ще могат да преценяват стандартите, които прилага Комисията и как тя извършва преценка, за нравствените качества на магистратите и оценка на тяхното поведение.

Въпрос: Мислите ли, че този орган, в този състав има реноме на институция, която е независима и не работи под натиск или зависимости?


Не можем да не отбележим, че представители на ВСС предлагаха кандидатури за административни ръководители в съдебната система и излагаха мотиви, предизвикващи недоволство в магистратската общност и неправителствените организации. Например при избора на председател на ВАС имаше едно единствено предложение за избор, което не съдържаше истински мотиви. В него само се твърдеше, че кандидатът притежава качествата, които по закон са изискуеми за заемането на тази позиция. Нашата организация заедно с още осем неправителствени организации, подкрепи декларацията на Съюза на съдиите в България, която поиска процедурата за избор на нов председател на ВАС да се предава по националната телевизия и националното радио.


Независимостта на ВСС при приемането на важни кадрови решения е поставена под съмнение. Било от политически натиск, било от различни лобита вътре и извън съдебната система. Аферата "Красьо" беше достатъчно показателна.Това е и един от аргументите с последните изменения на ЗСВ да бъде отнета възможността на членовете на ВСС да правят предложения за назначаване, повишаване и освобождаване на магистрати. На всички административни ръководители бе отнета възможността да номинират кандидати за ръководители на долустоящите звена. Също така бе записано, че ВСС приема решението за назначаване на административен ръководител или негов заместник с явно гласуване. Спорно е дали това ограничаване на правомощията на Съвета и на инициативата на административните ръководители е в състояние да подобри цялостната кадрова политика и да възстанови доверието в нея.

Въпрос: Чуват се различни оценки за реформа и особено за борба с корупцията в съдебната система като цяло. Какво е вашето виждане?


Според докладите на ЕК, за да се случи реформата на съдебната система в България е необходима политическа воля и обществен консенсус. Според юлския доклад от 2010 г. политическата воля вече е налице. За съжаление обаче, общественият консенсус все още не е изграден. Зад стените на кабинетите всички са за реформа на съдебната система - и изпълнителната власт, и представителите на магистратите, но това, което има като отзвук в публичното пространство, относно усилията за реформа в съдебната система и противодействието на корупцията, не е послание за съгласие.


Медийната среда е изпълнена с конфронтационни изявления и открити атаки от изпълнителната власт - в лицето на министъра на вътрешните работи срещу съдебната власт. Този явен конфликт задълбочава още повече недоверието на гражданите в институциите и в тяхната способност да се справят с реформата.
Най-поразена от институционалния сблъсък е безспорно съдебната система.


Изследване на Евробарометър за 2009 г. показва, че в България съществуват широки обществени нагласи, че сред работещите в съдебната система има високо ниво на корупция. Така смятат 82 на сто от респондентите, което е най-висок резултат в сравнение с всички други страни в ЕС. Нещо повече, броят на хората, изразяващи такова мнение, се е увеличил с 16 процента в сравнение с резултатите от предишното наблюдение на Евробарометър от 2007 г.

Въпрос: Какво мислите за това, че почти за всеки в тази система се говори, че е зависим по един или друг начин, а всъщност доказателства за това няма, всичко са само приказки?


Не съм съгласен с подобни обобщения. Смятам, че преобладаващата част от магистратите изпълняват безпристрастно и почтено своите задължения. Според нас проблемът е друг - в България има само външна оценка за полаганите усилия в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията. Това е оценката на ЕК.
В България всеки доклад на ЕК се очаква като "присъда по дело с обществен интерес". След това констатациите и оценките от европейските доклади се използват преди всичко за междупартийни битки. Вътрешна - национална оценка, с която да е запознато обществото, за ситуацията с реформата на съдебната система и противодействието на корупцията, не се дава от никоя от българските институции. Става въпрос за безпристрастна, професионална и обективна оценка, около която да се центрират полаганите усилия и да се изгражда консенсус.


Кой вътре в страната е в състояние да оцени смисъла на полаганите усилия? Този въпрос засега няма ясен адресат.


Наложително е да започне обществен дебат за това работи ли избраният подход за изпълнение на показателите от механизма. Какъв ще бъде срокът на неговото действие? Как участниците в процеса по формулиране и изпълнение на неотложните мерки оценяват тяхната ефективност? Това ли са истинските мерки, които следва да бъдат прилагани? Какъв допълнителен вътрешен ресурс трябва да мобилизират институциите, за да се справят с изискванията на механизма за активни, координирани и системни действия", каквито очаква ЕК от нас?

Въпрос: Как според вас трябва да изглежда независимата и реформирана съдебна система?


Визията за независимата и реформирана съдебна система следва да се съдържа в Стратегията за продължаване на реформата в съдебната система, в условията на пълноправно членство в ЕС, приета от МС през юни 2010 г. Според Института за развитие на публичната среда независимата и реформирана съдебна система трябва да отговаря на установените водещи международни стандарти. Такива стандарти например, се съдържат в Световния доклад за корупцията (2007 г.) на "Трансперънси Интернешънъл" и Бангалорските правила за упражняване на съдебната служба. Това означава съдебна система, в която въпросите за назначаването и кариерното развитие на магистратите и отчетността и прозрачността в тяхната работа са решени и е гарантирано общественото доверие в почтеността на магистратите. Това е съдебна система, която съдържа необходимите законови и институционални механизми, позволяващи на магистратите да изпълняват задълженията си, ръководейки се от принципите за независимост, безпристрастност, почтеност, равенство, коректност, компетентност и трудолюбие.

Въпрос: Споделяте ли теорията, че съдебната система никога не е била подлагана на такъв натиск, както досега?


Да. Съдебната система през последните години е подлагана на два вида натиск - натиск от страна на ЕК и натиск от страна на изпълнителната власт. Не е тайна, че общата резултатност на полаганите усилия в сферата на борбата с корупцията и организираната престъпност за ЕК, в крайна сметка зависи от влезлите в сила присъди по делата от обществен интерес и то най-вече срещу лица от високите етажи на властта. Това обаче поражда два основни въпроса - за неправомерния публичен натиск от страна на изпълнителната власт преди всичко върху съдиите и въпроса за спазването на човешките права. Показателно е, че в момента, в който провеждаме настоящия разговор представители на Европейската асоциация на съдиите извършват оценка на независимостта на съда в България по молба на Съюза на съдиите в България.

 

Източник: Правен свят, 30 януари 2011