/>
Language iconEnglish

ИНСТИТУТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПУБЛИЧНАТА СРЕДА

Следвайте ни:
facebook twitter youtube rss
РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ КОНТАКТИ
slide

Отворен парламент е онлайн платформа за независим анализ на данни за дейността на народните представители и законодателния процес. Блогът е независима онлайн медия, предоставяща информация за работата на властите в страната, разследвания на институционални злоупотреби и защитаваща публичния интерес.

slide

Аз гласувам е интерактивен инструмент, който разяснява на гласоподавателите правата и задълженията им, изборните процедури - крайни срокове, отговорни институции, подаване на жалби и сигнали.

slide

Платформата Избирателите предоставя на потребителите механизъм за съчетаване на изборни и социално-демографски данни за населението в страната.

ВИДЕО

ИНТЕРНЕТ ПРОЕКТИ

НОВИНИ

ИРПС писа на ОССЕ за проблеми с правната уредба за местните наблюдатели

article image

Институт за развитие на публичната среда изпрати писмо до Отдела за защита човешките права към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с което информира за последните решения на Правната комисия в българския парламент, свързани със статута на местните наблюдатели:

 


 

"Пишем Ви от името на Института за Развитие Публичната Среда – българска неправителствена организация, регистрирана като независим местен наблюдател на изборите.

В момента в България се променя Изборният кодекс и се предвиждат рестриктивни ограничения по отношение на местните наблюдатели на изборите.

Управляващото мнозинство предвижда за наблюдатели на изборите да могат да се акредитират само членове на неправителствените организации.

В правната рамка на България съществуват два вида неправителствени организации – сдружения и фондации. Подготвяното ограничение, ще затрудни тяхната дейност  по независимо наблюдение, като намали значително броя на наблюдателите, които те могат да излъчат.

На първо място автоматично ще бъдат изключени организации, които според правния си статус нямат членска маса, каквито са фондациите. От друга страна, неправителствените организации, регистрирани като сдружения, не разполагат с голяма членска маса.  За тези организации би представлявало трудност да мобилизират цялата си членска маса за наблюдатели, тъй като те осъществяват наблюдения наред с останалите си основни дейности. Ето защо резултатът от това изменение на закона силно ще редуцира броя на независимите граждански наблюдатели на изборите в България.

При обсъждането на промените на Изборния кодекс в правната комисия, непрекъснато се правят внушения, че неправителствените организации могат да бъдат използвани от икономически и политически интереси, които да финансират независимо наблюдение на изборите, с цел да се оказва натиск върху избирателите.

Въпреки нашето настояване за уреждане на статута на наблюдателите и осигуряването на достъп до всички етапи на изборния процес, управляващото мнозинство отказва да приеме разпоредби в съответствие с установените международни стандарти за свободен и честен изборен процес и участието на местни наблюдатели в изборите, като гарант за тяхната легитимност. Местните наблюдатели в България са допуснати само до изборния ден. Те не могат да наблюдават заседанията на изборната администрация,  както и табулирането на резултатите от изборите. Тази практика е в разрез с международните стандарти за независимо наблюдение на избори, според които на наблюдателите трябва да бъде гарантиран достъп до всички етапи на изборния процес.

„Страните участници (в ОССЕ - Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа) приемат, че присъствието на наблюдатели, както чужди, така и местни, може да усили качеството на изборния процес в държавите, в които се провеждат избори. Ето защо те (страните от ОССЕ) канят наблюдатели от всяка страна-участник в ОССЕ, както и от всяка отговаряща на изискванията институция или организация извън държавния сектор, която би желала да наблюдава националния изборен процес в рамките на закона. Държавите от ОССЕ се ангажират да улесняват този достъп (на наблюдателите) до изборните процедури, провеждани и на поднационално ниво. Наблюдателите поемат ангажимент да не възпрепятстват провеждането на изборния процес.”[1]

„Заседанията на Централната избирателна комисия трябва да бъдат открити за всички, в това число и за медиите (…). Всички компютърни зали, телефонни връзки, факсове, скенери и т.н. трябва да бъдат достъпни за проверка.”[2]

В доклада на ОССЕ от наблюдението на последните избори в България се съдържа следната препоръка: „Заседанията на избирателните комисии на всички нива трябва да бъдат открити за обществото по време на целия изборен процес. Изборният кодекс трябва ясно да постанови, че акредитираните представители на участниците в изборите, местните и международни наблюдатели, както и представители на медиите се допускат до заседанията на избирателните комисии.”[3]

 

Промените в изборния кодекс предвиждат ограничения в броя на местните наблюдатели, регистрирани от една организация, като техният брой може да бъдат до 10 % от броя на избирателните секции.

Екипът на Институт за развитие на публичната среда заявява, че откакто организацията съществува, по време на цялата ни практика не помним, в който и да е доклад или репортаж, свързан с изборите да се твърди или доказва, че наблюдателите в България опорочават изборния процес и се използват за практики, които го корумпират. Въпреки това в правната комисия на парламента се издига и разисква хипотезата как наблюдателите могат да пречат на нормалното протичане на изборния процеса и да действат недобронамерено, ако не се приемат ограничения спрямо техния брой. 

Институтът за развитие на публичната среда е трайно заинтересован от гарантирането на прозрачност и честност в рамките на целия изборен процес. Делото на ИРПС срещу ЦИК е описано от Финалния доклад на ОССЕ за изборите в България.

В резултат на нашата дейност и застъпничество пред Централната Избирателна Комисия, тя възприе практиката да публикува протоколите от заседанията си и да обявява своя дневен ред. Членовете на ЦИК публично признаха необходимостта от по-голяма прозрачност в дейността на институцията и от 13.02.2012г., приеха решение с което прекратиха двадесет годишната практика на органа, да провежда заседания без необходимото ниво на прозрачност. Предвиждено бе и че заседанията на ЦИК ще се излъчват он-лайн.

Вярваме в защитавания от ОССЕ принцип, че неправителствените организации имат основно значение, за защитата на гражданските права, демокрацията и върховенството на закона. Тяхното съществуване подсилва функционирането на гражданско общество. 

Като организация ОССЕ е поела отговорност да подкрепя възможността НПО да допринасят за развитието на гражданското общество и защитата на човешките права и основни свободи.

ОССЕ защитава принципа, че: „…на местните и международни наблюдатели трябва да се осигури ефективен достъп до целия изборен процес. Наблюдателите трябва да бъдат подходящо акредитирани, достатъчно рано преди изборите, за да могат да организират ефективно своята работа.  Приложимите правни рамки трябва да им позволяват да извършват ефективно своята дейност, съгласно най-добрите международни практики за наблюдение.“

Ето защо се обръщаме с молба към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, да се ангажира със становище пред българските институции, което би могло да предотврати налагането на рестриктивни мерки спрямо местните наблюдатели в България."



[1] Existing Commitments For Democratic Elections in Osce Participating States

[2] Code Of Good Practice In Electoral Matters - European Commission for Democracy Through Law (Venice Commission)

[3] „Republic оf Bulgaria Presidential аnd Municipal Elections 23 and 30 October 2011”, OSCE/ODIHR Limited Election Observation Mission - Final Report