Екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) работи по доклад за мониторинг на политическата реклама по време на предизборната кампания за редовните парламентарни избори през април, 2021 г. Проследихме политическото говорене и в периода, в който Народното събрание трябваше да започне да функционира, както и във времето, в което партиите се подготвяха за предсрочните парламентарни избори на 11 юли, 2021 г. Фокусът ни бе поставен в частност върху платената политическа агитация в най-използваната социална медия у нас – Facebook.
Целта на изследването бе да се изясни дали и по какъв начин политическите партии в България използват новите инструменти за комуникация, за да достигат целевите си аудитории и да повлияят на избирателите по време на предизборната кампания.
В прикачения файл може да се запознаете с данните, анализ и препоръки за подобряване на изборния процес, които екипът на Институт за развитие на публичната среда представи на пресконференция на 22-и ноември, 2019 г.
Данните, които обявихме по време на пресконференцията от 4-ти юни, 2019 г., както и кратка извадка от и цялото социологическото проучване, проведено от агенция Алфа Рисърч по поръчка на ИРПС по време на предизборната кампания, може да откриете в прикачените файлове.
Обект на настоящото изследване са публичните политики в България, които се прилагат на местно ниво в подкрепа на ромските общности в уязвимо положение. Анализира се по какъв начин се разпределят и разходват средствата, насочени за осъществяване на интеграционните дейности и получавани преди всичко по линия на европейските програми за финансиране. В процеса по изясняване на този въпрос, екипът ни извежда на преден план някои от съществените проблеми, които спъват ефективното прилагане на НСИР, но остават извън вниманието на институциите, медиите и обществеността.
В края на изследването е публикуван раздел със заключения и препоръки на ИРПС, които биха могли да подобрят процеса по прилагане на политики за социалното включване на ромите. Стремежът на екипа ни е, проучването да предложи актуална и обективна отправна точка за воденето отговорен дебат по една от най-поляризиращите българското общество теми – тази за ромското приобщаване към останалата част от населението.
Проучването е изготвено от екипа на Институт за развитие на публичната среда и осъществено в партньорство с Фондация „Рома-Лом“. То е част от проекта: „Усилване на гражданския контрол върху изразходването на европейски средства в подкрепа на ромските общности“, подкрепен от Фондация „Отворено общество“.
В доклада „Партийното финансиране в България”, авторите от Институт за развитие на публичната среда представят дефицитите в системата за финансиране на политическите субекти в страната, добър международен опит в това отношение, както и своите препоръки за реформа в тази област.
В последните години е налице необходимост от обществен дебат и промени, както в размера на държавната субсидия за политическите партии, така и като цяло в модела на партийно финансиране. Надяваме се, че проучването ни ще подпомогне усилията за намиране на по-добри решения за реформа в сферата на партийното финансиране в страната.
Изследването е част от проект „Укрепване на гражданския и институционален капацитет за свободни и честни избори“, изпълняван от Институт за развитие на публичната среда, осъществен с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“.
В настоящия текст „Емпирични методи за събиране (и анализиране) на данни“ авторите – доц. д-р. Калоян Харалампиев (Софиийски университет “Св. Климент Охридски”) и доц. д-р Ангел Марчев (Университет за национално и световно стопанство), детайлно представят как се планира и провежда едно емпирично изследване. Описани са въпросите, на които трябва да си отговорим когато планираме изследване, както и тези, на които трябва да отговаря самото изследване.
Надяваме се настоящият текст да подпомогне дейността на гражданските активисти, НПО, журналисти и други заинтересовани в усилията им да придобият умения за изследване и използване на данни за застъпничество и да усилят посланията си към публиката.
Наръчникът е част от проект „Укрепване на гражданския и институционален капацитет за свободни и честни избори“, изпълняван от Институт за развитие на публичната среда, осъществен с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“.
Целта на проучването е да очертае някои аспекти от състоянието, в което се намират политиките за интеграция на ромите в България в коренно променения международен и вътрешно-политически контекст. По-конкретно, екипът ни е включил констатации, изводи и препоръки за подобряване на дейността в тези сфери.
Случаите „Гърмен”, „Орландовци” и „Кюстендил” са локални, но симптоматични по своя характер. Те очертават общи характеристики и водят до общи изводи и препоръки, които касаят не само конкретните ромски общности, а се отнасят до цялостната политика по интеграция на ромите в страната ни.
За втора поредна година по поръчка на Институт за развитие на публичната среда и финансирано с проектни средства на организацията агенция Алфа Рисърч провежда национално представително проучване за информираността и ролята на кампанията за Президентските избори и Националния референдум. Настоящото изследване е проведено в периода 19 – 24 октомври 2016г. сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна.
Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица. Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.
С изследването на агенция Алфа Рисърч можете да се запознаете от уебстраницата на самата агенция или от прикачените файлове.
На 30.05.2016 г. по сезиране от страна на президента на Република България, Конституционният съд образува дело № 8/2016 г. за установяване на противоконституционност на решението за провеждане на национален референдум, прието от Народното събрание на 12 май 2016 г. (Обн. ДВ, бр. 37 от 2016г.), в частта по т. 2, 4 и 6, относно приетите с акта въпроси, както следва:
по т. 2: „Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?“;
по т. 4: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при провеждане на изборите и референдумите?“;
по т. 6: „Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районнитеуправления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?“.
Институтът за развитие на публичната среда бе поканен от Конституционния съд, за да изпрати свое писмено становище, тълкуващо въпроси от образуваното дело. С изпратеното до КС становище на организацията ни ще можете да се запознаете като изтеглите прикачения по-долу документ.
Какво представляват “историите с данни”? Може би разкази, които се базират на данните? Това ли обаче е пълният отговор на въпроса, защото и „данните”, и „историите”, не са еднозначни понятия.
Какво може да направи една история, изпълнена с данни, по-интересна и полезна за публиката?
Настоящият текст представя примери, които да послужат за лесен и бърз анализ и визуализация на данни при тяхното използване за успешно провеждане на застъпнически кампании, усилване на прозрачността на работата на институциите, ангажираността на гражданите, ефективността в избора на начин за реализация на политики. Той ще очертае някои методи за визуализация на данните и представянето им по достъпен и разбираем начин.
Надяваме се “История с данни” да подпомогне дейността на гражданските активисти, НПО и заинтересованите в усилията им да придобият умения за изследване и използване на публични данни за застъпничество и да усилят посланията си към публиката.
“История с данни” е част от проект “Когато данните срещнат гражданите”, изпълняван от Институт за развитие на публичната среда, осъществен с финансовата подкрепа на “Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство”.
На вниманието ви представяме националното представително изследване на агенция Алфа Рисърч за обществено-политически нагласи преди местния вот и националния референдум.
Проучването бе възложено и финансирано от Института за развитие на публичната среда и е проведено в периода 1-5 октомври (2015 г.) сред 1026 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка, с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.
На 29 май, в рамките на семинар “Журналистиката среща данните – част 1”, екипът ни разработи обучителен модул, улесняващ работата с данни в Excel. На последващите видео материали ще можете да се запознаете с онагледени и полезни примерни функционалности, които подпомагат работа с програмата. За целта на обучението е използван примерен регистър на местата за настаняване според данни на Министерството на туризма на Република България.
1. Първа стъпка – Представяне на Портал за отворени данни на Република България, даунлоуд на примерна база и импортиране на данните (CSV) в Excel.
2. Втора стъпка – Методи за филтриране и сортиране на данни. Основна цел е да се извлекат конкретни данни и да бъдат подредени според нуждите на потребителя.
3. Трета стъпка – Използване на цветове като филтри.
4. Четвърта стъпка – Намиране и преименуване е функция, която позволява да бъдат намерени елементи от данните и да бъдат приведени в общ вид.
5. Пета стъпка – Функцията SUBTOTAL ни показва междинна сума. Функцията е полезна, когато се работите с филтриран списък – SUBTOTAL сумира само видимите величини.
6. Шеста стъпка – Пренасяне на данни от едно работно поле в друго. Промяна направена в първото работно поле се отразява и във второто. Функции за събиране и изичсляване на средна стойност.
7. Логически функции в помощ на валидирането на данни. IF и AND функции като част от методите за проверка коректността на предоставените данни.
8. Разделяне на данните от дадена колона по зададен каритерий.
9. Намиране и преименуване – функция, която позволява да бъдат намерени елементи от данните и да бъдат приведени в общ вид.
10. Намиране на дума. Функция ISNUMBER, в комбинация със SEARCH за проверка дали дадена дума съществува в конкретна клетка. Функцията връща резултат TRUE/FALSE.
11. Логическа проверка и сливане на колони.
В допълнение от прикачения по-долу документ, бихте могли да използвате полезна информация – “Бърза помощ” за отворените данни. В документа е събрана основна информация за това, къде да търсим данни, някои особености при импортирането на CSV, полезни функции, основни файлови формати и т.н.
Изследването и анализът на недействителните бюлетини от изборите за народни представители през октомври, 2014 г. е от съществена важност за изготвянето на предложения за подобряване на изборния процес.
В прикачения документ, може да намерите анализа на ИРПС, направен въз основа данните от окончателните протоколи публикувани от Централната избирателна комисия.
Във връзка с високия брой недействителни гласове, екипът ни направи предложение, представено на Обществения съвет (ОС) към Централната избирателна комисия (ЦИК) и изпратенo до членовете на ЦИК с Уведомително писмо относно решенията на ОС от проведено на 2 декември 2014 г. заседание, за теренен анализ на недействителните бюлетини от изборите за народни представители, проведени на 5-ти октомври, 2014 г.
На 04.07.2014г. представители на Института за развитие на публичната среда участваха в координационна среща на Комисията за защита на личните данни в рамките, на която бе посочено, че жалбите и сигналите за неправомерно използване на лични данни около изборите за Европейски парламент са били общо 1380 бр. Това е наложило Комисията за защита на личните данни да вземе решение за пълни проверки на всички партии и коалиции, които са се регистрирали за Европейските избори.
Освен за изясняване на случаите със сигналите и жалбите, проверките са и относно цялостното спазване на Закона за защита на личните данни от администраторите на лични данни/АЛД/. Представители на ИРПС бяха поканени, за да извършат граждански мониторинг над осъществяваните от Комисията проверки – по този начин за първи път в проверки на Комисията за защита на лични данни участваха и наблюдатели от гражданския сектор. Уговори се обособяването на 4 екипа, които да се състоят от член на комисията, длъжностни лица/служители/ на КЗЛД и наблюдатели от
НПО-сектора.
С доклада на Институт за развитие на публичната среда от осъществения граждански мониторинг, можете да се запознаете, отваряйки прикачения файл.
С представените резултати от проучаването на Институт за развитие на публичната среда – “Парите в предизборните кампании през 2014г.”, можете да се запознаете от прикачения документ.
* Изготвеното от Институт за развитие на публичната среда сравнително проучване на добри европейски практики за по-ефективната социална интеграция на бежанците в пет европейски столици – Париж, Берлин, Виена, Лондон и Рим.
* Презентация към сравнителното изследване на добри практики.
Документите са изготвени по проект „Повишаване на институционалния капацитет на местната власт и прилагане на механизми за закрила на търсещи убежище”, подкрепен от Столична община по Програма Европа, 2014 г.
На 21 октомври, 2014г. от 12 часа в БТА, Институтът за развитие на публичната среда даде пресконференция на тема „Проби ли преференцията – заключения от анализ на резултатите от изборите и наблюдение на изборния процес“
На прикачените документи ще можете да се запознаете с информация по следните теми:
* Как беше използвана преференцията от гласувалите за различни партии и коалиции; бяха ли запознати избирателите с тази възможност; рискове пред отчитането на преференциите, установени по време на наблюдението на изборите и анализа на протоколите на РИК и СИК;
* Има ли бъдеще преференцията след силната атака от партийните апарати;
* Предложения за промени в Изборния кодекс, които да гарантират правото на избирателите да посочват предпочитан кандидат в пропорционалната листа.
Евроизбори 2014 – заключения от граждански мониторинг върху кампанията и изборния ден;
Прикачените файлове съдържат обобщени данни от независимия граждански мониторинг върху кампанията и изборния ден, както и анализ на партийните отчети пред сметната палата.
Можете да се запознаете и с „Изследване върху поведението на политическите партии и политическите лидери в социалните медии по време на Европейските избори 2014 г.” Автор на изследването е Николета Абрашева, aсистент в изследването – Елена Андонова.
На тази страница ще публикуваме протоколите от заседанията на Обществения съвет към ЦИК, за да може с неговата дейност да се запознаят всички заинтересовани от това страни.
Докладът “Оценка на въздействието на изборните правила – стари и нови норми” е изготвен през 2014г. от екипа на Института за развитие на публичната среда. Документът разглежда и оценява функцията и въздействието на изборните правила, по които бяха проведени парламентарните избори от 2013г., както и въведените промени с приемането на нов Изборен кодекс на 04.03.2014г. от Народното събрание на Република България.
С изработения от ИРПС доклад, можете да се запознаете, като изтеглите прикачения файл. Прикачен е и протокол на организираната от ИРПС Кръгла маса, в рамките на която бе представен доклада на организацията.
На прикачения файл ще можете да се запознаете с препоръките на Институт за развитие на публичната среда, по отношение на проекта за нов Изборен кодекс.
Докладът “СВОБОДНИ МЕДИИ ЗА ЧЕСТНИ ИЗБОРИ – Изследване на практиките за медийно отразяване на избори в десет европейски държави” е изготвен по проект „Свободни медии за честни избори – застъпническа кампания за промяна на правилата за отразяване на избори в медиите и осигуряване на равнопоставен достъп на всички участници до политическия процес”, подкрепен от Балканския тръст за демокрация.
С целия текст на доклада и с кратко негово резюме може да се запознаете, като отворите прикачените файлове.
Институт за развитие на публичната среда обяви резултатите от граждански мониторинг на медийното отразяване на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори от 12 май 2013 г.
На 21-ви юни, 2013 г. в своя пресконференция, Институт за развитие на публичната среда обяви резултатите от граждански мониторинг на медийното отразяване на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори от 12 май 2013 г.
На прикачените файлове ще можете да се запознаете със заключенията на Института за развитие на публичната среда от осъщественото наблюдение на изборите в България и чужбина – организация на процеса, институционални реакции и нарушения.
Какво „говорят” числата – активност, тежест на един мандат, невалидни бюлетини, даренията в кампанията, наблюдатели и др. ?
Ще можете да се запознаете и с препоръките на ИРПС за подобряване на изборния процес и промяна в законодателството.
Тези данни ще бъдат представени от екипа на ИРПС на пресконференция на 27.05.2013г. в София-прес.
На прикачения файл ще можете да се запознаете с програма на хакатона, организиран от Институт за развитие на публичната среда – “Гласувай за X секунди!”
На прикачените файлове можете да се запознаете с доклад за оценка на въздействието на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, както и с предложенията на ИРПС за промени в този закон, за да бъдат гарантирани по-добре правата и интересите на гражданите при използване на инструментите на пряката демокрация.
Публикуваме и презентация от извършеното наблюдение нa Институт за развитие на публичната среда над организацията и провеждането на референдума от 27.01.2013г. в България.
Публикуваме списък със 130-те объркани протокола в различните МИР-ове в страната, както и резултатите от проведеното от ИРПС пилотно медийно наблюдение върху информационната кампания за ядрения референдум.
На 14-ти ноември, 2012г. експертите от екипа на ИРПС проведоха среща с представители на Централната избирателна комисия, за да обсъдят предложената от ЦИК работна концепция за разяснителна кампания относно правата и задълженията на гражданите в подготовката и провеждането на национален референдум. В рамките на дискусията ИРПС представи на комисията своите предложения и коментари по отношение на концепцията, с които можете да се запознаете тук.
На прикачения файл ще можете да свалите докладът на ИРПС: “ПО СЛЕДИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПАРИ – Граждански мониторинг върху прилаганата от правителството система за предоставяне на публична информация за управлението на средства от Европейски я съюз (ИСУН)”. Докладът е изготвен в рамките на проект: “Граждански мониторинг върху прилаганите от правителството инструменти за управление на средствата от структурните фондове на ЕС”, подкрепен от Институт “Отворено общество” – София.
На прикачения файл ще намерите доклад, изготвен през 2009г. от Институт за развитие на публичната среда по проект “Граждански мониторинг върху дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) – наблюдение върху изпълнението на гарантираното от нормативната уредба участие на гражданите в консултативния процес и дейността на ДКЕВР”.
Изготвена и прикачена е и специална информационна брошура, предоставяща систематизирана информация за дейността на ДКЕВР, гаранциите за обществен контрол и гражданско участие в нейната дейност и процедурите за разглеждане и решаване на жалби от потребителите.
Третият прикачен документ представлява последващ доклад от 2011г, изготвен от Институт за развитие на публичната среда. Докладът оценява изпълнението на препоръките от гражданския мониторинг, върху дейността на ДКЕВР, осъществен през 2009 г.
На прикачените файлове ще намерите материалите, изготвени от Институт за развитие на публичната среда по проект “Оценка на въздействието на новото изборно законодателство в България и застъпничество за честен изборен процес”.
На прикачените файлове ще намерите материалите, изготвени от Институт за развитие на публичната среда по проект “Скандалът “Красьо от Плевен” или защо ВСС загуби битката с корупцията в съдебната система”.
Институт за развитие на публичната среда заедно с Фондация „14-ти януари” (http://14january.net/) , НПОлинкс (http://www.ngolinks.eu/) и блогърите Боян Юруков (http://yurukov.net/blog/) , Пейо Пеев (http://blog.peio.org/) и Емил Георгиев (http://delibertate.info/) , стратираха инициативата „Отворени данни – Избори в България”.
Апелираме към “Информационно обслужване” АД да отвори данните, свързани с изборите в България, предоставяйки ги чрез сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК) за повторна употреба, във машинно-читаем формат според стандартите за отворени данни.
С целия текст на изпратените писма до Информационно обслужване АД и до ЦИК, можете да се запознаете тук:
На прикачения файл ще намерите документа “Избори в Бъгария – констатации, препоръки и коментари”, изготвен от екип на Института за развитие на публичната среда.
На прикачения файл ще намерите докладът на Институт за развитие на публичната среда – „БОРКОР – между митовете и корупционните реалности“, реализиран с подкрепата на Тръста за гражданско общество в Източна Европа.
В прикачените файлове ще намерите материалите, изготвени от Институт за развитие на публичната среда по проект “Граждански мониторинг на програмата за релаизация на стратегия за борба с корупцията в съдебната система”.